BG
 

© 2018 Аикюволушон България ЕООД. Всички права запазени. Уеб дизайн и изработка от slavov/studio.

Въпроси и отговори

Проект мениджмънт

Въпрос 1: Допустимо ли е при партньорство в даден проект партньорите по проекта да бъдат свързани лица/роднини по линия или свързани фирми?

Отговор: Някои от Процедурите за прием на проектни предложени допускат партньорства по изпълнението на даден проект като партньорите могат да бъдат свързани предприятия и предприятия партньори по смисъла на ЗМСП. Законът за МСП и регламент (ЕС)651/2014 г. урежда случаите, при които предприятията се считат за свързани или партньори.

Важно обстоятелство е и критерият за „едно и също предприятие“ съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1407/2013, които разглеждат група от свързани предприятия като едно и също предприятие за целите на прилагането на правилото de minimis. Всяко предприятие, независимо дали е свързано или предприятие-партньор по смисъла на ЗМСП, може да кандидатства с отделно проектно предложение по Процедура, финансирана по този режим. По отношение на помощта „de minimis“, тя се кумулира само в случаите на свързани предприятия.

Въпрос 2: Някои от откритите процедури за кандидатстване позволяват като допустим кандидат да бъде „стартиращо предприятие”. Моля обяснете това понятие и кога трябва да е регистрирано едно предприятие, за да попада в тази категория – стартиращо предприятие?

Отговор: По смисъла на т.15 на §1, от Допълнителните разпоредби на ПУСНИФ 2016 стартиращо предприятие е кандидат/партньор (ако е приложимо), което има по-малко от три приключени финансови години към крайната дата за подаване на дадено проектно предложение по конкретна процедура за подбор на проекти.

Въпрос 3: Забелязвам, че при повечето процедури има изискването кандидатите да притежават опит в управлението/изпълнението на проекти и/или опит в изпълнението на сходни дейности като тези в конкретната процедура за кандидатстване за определен период от време. Въпросът ми е по какъв начин УО очаква да бъде изпълнено това изискване и каква тежест носи при оценка на подаденото проектно предложение по някоя от програмите?

Отговор: Опитът на организацията кандидат в управлението/изпълнението на проекти и/или опит в изпълнението на сходни дейности по конкретна процедура, по която искате да кандидатствате, подлежи на оценка от страна на УО. В този случай УО задължително предоставя скала за оценка (обикновено в отделно приложение към проектната документация), според която има различни хипотези и съответно различен брой точки, описващи капацитета на организацията в тази област. Предоставени са достатъчно възможности, при оценката на опита, както на кандидата/партньора/ите (ако е приложимо), така и при оценката на законния представител на кандидата. Ако кандидатът няма опит в сходни дейности като тези в конкретното проектното предложение, ще се оценява опит в изпълнение на проекти.

Въпрос 4: Искам да попитам, ако кандидатстваме онлайн през електронния портал ИСУН 2020, каква трябва да е формата на документите? Сканирани с подпис и печат или с електронен подпис? Ако е с КЕП, то той на физическо или на юридическо лице трябва да бъде издаден?

Отговор: Някои процедури за кандидатстване по ИСУН 2020 допускат приложенията по проектната документация и всички изискуеми от кандидата документи (описани в Насоките за кандидатстване) да бъдат подписани ръчно от законния представител на кандидата и прикачени сканирани в системата. Но обикновено при повечето процедури всички документи трябва да бъдат подписани с КЕП (квалифициран електронен подпис). КЕП може да е както на физическото, така и на юридическото лице. Когато е на физическо лице, КЕП трябва да е на поне един от представляващите организацията лица или упълномощено лице с приложено към проектното предложение нотариално заверено пълномощно. Ако КЕП е на юридическото лице, следва авторът на записа да е на поне един от представляващите организацията лица или упълномощено лице с приложено нотариално заверено пълномощно.

Въпрос 5: Кои програми финансират разходи за заплати на нает персонал и допустим разход ли са осигуровки върху трудовите възнаграждения?

Отговор: Въпросът Ви е прекалено общ, но да, осигуровките, които са за сметка на работодателя са допустими (ако конкретната процедура допуска подобни разходи). Разходите за заплати по някои процедури (обикновено по процедурите по ОПРЧР 2014-2020 и ОПИК 2014-2020) на наетите лица са за периода на изпълнение на проекта като трудовите и осигурителните отношения на наетите в рамките на проекта лица от работодателя, се уреждат при условията на българското трудово и осигурително законодателство, т.е. предвидените лица се наемат по трудово правоотношение. Размерът на трудовите възнаграждения обикновено се определя в зависимост от размера на Минималния осигурителен доход (МОД) за текущата година в зависимост от конкретната длъжност и Код на икономическа дейност (КИД) на кандидата, заедно с размера на осигурителните вноски на всяко от наетите лица за сметка на работодателя. Допустимо е и да се планира резерв във връзка с евентуална промяна на МРЗ/МОД.

Въпрос 6: Допустимо ли е по някои програми да се прави ремонт на офис помещение?

Отговор: Да, допустими са като разходите за СМР трябва да са свързани с единствено и само с подобряване условията на труд за наети лица в организацията. СМР е допустимо при извършване на текущ и основен ремонт (съгласно §5,т. 42 и т.43 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ). В случай че за осъществяването на конкретна дейност и дадената процедура позволява такива разходи предвиждате извършване на ремонтни дейности, е необходимо да разполагате със собствено помещение или да има договор за наем за помещението, в което се предвижда да се извърши ремонт (никоя процедура не финансира закупуването на недвижим имот с цел осъществяване на трудова дейност). Следва да се има предвид, че сте длъжни да запазите предназначението на ремонтираното/ните помещение/я за срок обикновено не по-кратък от 5 години от датата на одобрение на окончателния доклад без прекъсване, с изключение на непредвидени обстоятелства. Обосноваването на СМР се записва в описанието на конкретната дейност във Формуляра за кандидатстване (ако е приложимо) като обикновено тя трябва да съдържа: вид на ремонта (текущ или основен), описание и размер на помещението/нията, необходимостта от ремонт, за кого е предназначен и др.

Въпрос 7: Здравейте, искаме да кандидатстваме по предстояща процедура по ОПИК 2014-2020, имаме проектна идея, но не сме сигурни дали е иновативна. Какво разбира Управляващият орган под „иновация”? Какви дейности , свързани с иновацията, се финансират?

Отговор: По определение и тълкуване на понятието „иновация” от УО на ОПИК 2014-2020 разбират: „Съгласно Наръчника от Осло (Manuel d’Oslo 3e édition © OECD/EUROPEAN COMMUNITIES 2005) иновация е въвеждане в употреба на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес, на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки, които създават пазарни предимства и при това повишават конкурентоспособността на фирмите”.

Следва да имате предвид, че процедурите по ОПИК 2014-2020 са насочени към разработване, и внедряване на иновации, т.е. разработване предполага извършване на изследвания, тествания изпитвания, създаване на прототип на разработвания продукт или процес и т.н.; а внедряване означава, че вече иновацията е вече разработена и се вкарва в производствената програма на организацията под формата на продукт/процес/услуга По всяка процедура по ОПИК 2014-2020 са допустими разходи за придобиване на дълготрайни нематериални активи и дълготрайни материални активи, но те трябва да са необходими за изпълнението на дейностите по проекта, т.е. да са свързани с разработваната/внедряваната иновация, а не с нейното придобиване от страна на кандидата. В допълнение, при повечето минали вече процедурата по ОПИК 2014-2020 бяха допустими и разходи за защита на интелектуална собственост на национално и международно равнище (вкл. такси за регистрация на патент, полезен модел или промишлен дизайн) като част от процеса по разработване.

Въпрос 8: Може ли да ми кажете дали едно и също юридическо лице може да кандидатства с 2 или повече проектни предложения с цел увеличаване на шанса за одобрение на поне едното от тях?

Отговор: Не, това не е допустимо. При наличие на подобна ситуация, УО ще зачете първото изпратено чрез системата ИСУН 2020. Трябва да знаете обаче, че едно и също юридическо лице може да участва като партньор (ако съответната програма допуска партньорство) в повече от едно проектни предложения.

Въпрос 9: Какво представлява помощта „de minimis” и в какъв размер е помощта?

Отговор: В Насоки за кандидатстване по повечето процедури по подбор на проекти като определение за минимална помощ (режим „de minimis”) се дава следният текст:

„Минимална помощ“ е помощта, която не нарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително въздействие върху нея поради своя минимален размер, както е дефинирана в действащия регламент на ЕС, относно прилагането на чл. 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС по отношение на минималната помощ. Режимът по държавните и минималните помощи се прилага само по отношение на предприятия.

Предприятие по смисъла на правилата за държавните помощи, е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира. При подготовката на проектно предложение по коя да е процедура трябва да имате предвид, че за минимална помощ ще се счита целият размер на средствата от безвъзмездната финансова помощ, разходвани от кандидата при изпълнението на дейностите. Размерът на отпуснатата минимална помощ по настоящата процедура ще бъде записан в административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и ще бъде въведен в Информационна система Регистър за минималните помощи от администратора на помощта (УО).”

Нещо повече, общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие за период от 3 бюджетни години не може да надхвърля 200 000 евро (391 166 лева по официалния курс на БНБ). Общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, което осъществява автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение, не може да надхвърля 100 000 евро (195 583 лева по официалния курс на БНБ) за период от 3 бюджетни години. Тази помощ de minimis не може да се използва за придобиването на товарни автомобили за автомобилни товарни превози.

Въпрос 10: Покриват ли се разходите за хонорари на консултанти по изготвяне на проектно предложение и, на следващ етап, неговото изпълнение?

Отговор: Не е допустимо покриване на разходи за консултантски услуги по изготвяне/изпълнение на проект. Този вид разходи попадат в частта на „Недопустимите разходи” по даден проект, наред с:

  • разходи, финансирани по друга операция, програма или каквато и да е друга финансова схема, произлизаща от националния бюджет, от бюджета на Общността или от друга донорска програма;
  • глоби, финансови санкции и разходи за разрешаване на спорове;
  • комисионите и загубите от курсови разлики при обмяна на чужда валута;
  • данък върху добавената стойност, освен когато не е възстановим;
  • закупуване на дълготрайни материални активи – втора употреба;
  • разходите за гаранции, осигурени от банка или от друга финансова институция, с изключение на разходите по финансови инструменти.
  • лихви по дългове, с изключение на свързани с безвъзмездна финансова помощ, предоставени под формата на лихвени субсидии или субсидии за гаранционни такси;
  • субсидиране на лихва по одобрени схеми за държавни помощи и разноските за финансови транзакции;
  • разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и/или попълването на документите за кандидатстване за финансова подкрепа;
  • разходи за закупуване на инфраструктура, земя и недвижимо имущество;
  • разходи за закупуване на транспортни средства;
  • разходи за наем на транспортни средства, освен случаите на възлагане на превоза на лицензиран превозвач, спазвайки разпоредбите на Закона за автомобилните превози/17.09.1999 г.;
  • разходи за задължително обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на индивидуалното работно място и на професията, съгласно чл. 26 (2) 1 „а” и „б” от ЗЗБУТ и Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г;
  • разходи за работни облекла, съгласно Наредбата за безплатно работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 г., обн. ДВ. Бр. 9 от 28 януари 2011 г.;
  • разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане при изпълнението на дейност 2;
  • разходи за проектиране, авторски контрол, инвеститорски контрол, независим строителен надзор (супервизия), както и такси за издаване на разрешение да строеж и/или разрешение за ползване, въвеждане в експлоатация и др.;
  • разходи за анализи, проучвания и изследвания.

3D лазерно сканиране

1. Въпрос: Колко време трае скенирането на една сграда и как се определя колко позиции са нужни, за да бъде тя заснета?

Отговор: Времето за скениране зависи от големината на сградата и от това в каква координатна система трябва да бъде заснемането. Ако е в локална координатна система, няма нужда да се ползват геодезични инструменти, с които да се позиционира обектът.

Ако се скенира сграда, която е празно хале, то скеновете се разполагат в растер приблизително 10 м. х 10 м. Ако се търси по-голямо ниво на детайлност, като например при паметници на културата, може и по на гъсто да се скенира. Ако са отделни стаи, във всяка стая трябва да има поне по един скенер.

В зависимост от настройките на резолюцията на скенера, една 360 градуса цветна снимка трае най-често от 4,5 минути до 15,5 минути. В зависимост от сложността на обекта, времето за подготовка на всеки скен може да трае повече от самия скен. Като цяло на ден могат да се заснемат около 30 позиции.

2. Въпрос: Как от единичните скенове се получава общ облак от точки?

Отговор: За да се свържат отделни скенове в общ облак от точки, те трябва да бъдат регистрирани. Регистрирането представлява поставяне на скеновете в определена координатна система. Ако координатната система е локална, най-често началото й се дефинира от първия скен. Следващите скенове просто се поставят в неговата координатна система посредством общи точки или равнини. Както е известно от стереометрията, за да се трансформира една координатна система (един скен) в друга, напр. координатната система на друг скен, то двете системи трябва да имат или 3 общи точки, или една обща равнина и една обща точка. След като всички скенове се позиционират в обща координатна система , целият облак от точки също може да бъде ротиран или трансформиран , така че да застане ортогонално на екрана на компютъра, например.

Ако е необходимо скеновете се позиционират в глобална координатна система, то тогава е необходимо нейните координати да бъдат взети или от съществуващата мрежа от точки, или да бъдат получени чрез GPS от спътници.

3. Въпрос: Как от скеновете се правят 2D чертежи?

Отговор: Посредством специализиран софтуер облакът от точки, състоящ се от всички скенове, може да бъде „разрязан” на „филийки”, наречени „разрези”. Мястото и дебелината на разрезите могат да бъдат свободно дефинирани от потребителя. Те могат да бъдат както хоризонтални, така и вертикални или наклонени.Разрезите се експортират от програмата за скеновете и се импортират в CAD програма, след което се пречертават.

4. Въпрос: Как от скеновете се правят 3D модели?

Отговор: Като цяло има 2 метода на 3D моделиране. Единият е да се направи 2D чертеж, както е описано в предходния въпрос, който да се „вдигне в 3D” посредством екструдиране на равнините на равнините в 3D тела.

Вторият метод е характерен за BIM ориентираните програми, където габаритите на строителните елементи предварително се дефинират и директно се моделират в 3D. За тази цел в CAD програмата не се импортират отделни разрези, а целият облак от точки и само се наглася каква част от него да се вижда. Ако се виждат твърде много точки картината е неясна, затова моделиращият трябва да прецени кои равнини на гледане са му необходими и с каква дебелина.